Бързам да уточним още в началото на Публикацията – тя е базирана на личните ми предпочитания. Заселе е едно от най-красивите села в България, разположено на високия Заселски камък.Селото се намира в Западна Стара планина на 500-800 метра надморска височина, богато е на водни източници, привлекателна природа и трудолюбиви хора. Сред неговите забележителности е църквата Света Петка, Була, Булова глава,Злио камик, Голо бърдо,Метеризо, Драгоданица ,паметник в почит на 37 заселци, загинали във войните за обединение и славата на България,водопада Скакля и Вазовата екопътека. Първите известни заселници от древността са траките. От този период са останали няколко тракийски могили. Отпечатък на историята и вековете са също остатъците на римски път, военно укрепление, крепост, манастир, костна могила, и множеството легенди и предания. Това село кацнало на скалата предлага неповторима панорамна гледка към Искърското дефиле от орлов поглед (гледката вдъхновила Иван Вазов да напише разказа „Дядо Йоцо гледа”!). Простор изпълващ с преклонение и наслада.

Една от легендите предавана от старите хора от селото е ,че по времето когато България била под Османско робство тук било едно спокойно място обитавано от земеделци и скотовъдци. Докато не дошъл Кръвният данък (девширме) (е периодичното събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби) тогава хората не си дали рожбите. Беят (в Османската империя – титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин) наредил да избият всички деца от околието и да ги заровят в една дупка. От тогава хората говорят ,че привечер излизали горски улулици (са род нощни грабливи птици от семейство Совови) ,които имали глави подобаващи на малки деца и издавали страховит звук подобаващ на децки плач. Хората ги нарекли "Навияци" .

Була

Друга легенда гласи ,че планината с голямата скала "Була" била кръстена на хубава мома,която била принудена да се омъжи за беят. Тя се противила и й отсекли главата на голямата скала за назидание.Главата и се претърколила докато не се спряла на отсрещния хълм.Хълмът го нарекли Булова глава.

През годините на Второто Българско царство (XII-XIII век) село Заселе има най-висок разцвет, защото по това време край селото е изграден манастир, намирал се в местността „Мъртвината” под „Високото градище” над река „Тодорица”, от който са останали само порутените зидове на манастира и стопанските сгради около него. В центъра на сегашното село е била построена църквата „св. Т. Тирянин”. Освен това е имало и два параклиса. Един в махала „Селище” над „Денчов слог”, а втория на „Китката”, в който са се правели службите на „Гергьовден”. При падането на България под турско робство (XIV век), селото е било напълно унищожено. Тогава са съборени, ограбени и унищожени манастира, църквата и параклисите. Част от сегашното население на с. Заселе, а и на съседните села, водят корените си от Етрополско както и от избягали българи след разгрома на Чипровското въстание от Видинския край.

„Метеризо”

С образуването на Първата Българската държава, отново се възстановяват крепостите, за отбрана от нашествията на византийците и северните варварски племена. По това време в местността „Кокаланският камък” се изгражда нова малка крепост -- „Метеризо”, останки от която има и днес. През 811 година, за превземането на стратегическия център Средец, войските на Хан Крум преминават през пролома и (според легендите) в района на село Губислав войниците на хана разбиват отряди на Никифор I Геник - Император на Византия.

"Скакля"

Скакля или Заселски водопад се намира в района на село Заселе (в близост до град Своге) на Заселска река, ляв приток на Искър. Наричан е също Заселски водопад. Той е висок 85 m и под него минава известната Вазова пътека. Наблизо е и скалата, наречена Злия камък, от която Вазовият герой дядо Йоцо е гледал със слепите си разплакани очи първия влак по Искърското дефиле, символ на Нова България.

"Злио камик" – мястото, където е стоял и „гледал“ прототипът на Вазовия герой от едноименния разказ "Дядо Йоцо гледа". Злио камик е скала, надвесена над река Искър, срещу Гара Бов, при края на осмия жп тунел по посока Мездра. Йордан Маринков Църнярски е живял в местността Арто с. Заселе, където са били разположени къщата му и кошарата с животните му. Той ослепял след падане върху тила си по време на буря, докато бил със стадото си. Но дори и този тежък удар на съдбата не сломил духа на жилавия и буден планинец, който въпреки слепотата си, с копнеж изживявал новото време на следосвобожденска България. Дядо Йоцо доживял до 60-годишна възраст, когато една зимна утрин го открили на неговата любима скала, замръзнал с невиждащ взор, до последно отправен към железницата. От спомените на местните хора се знае, че Злио камик често взимал жертви от стадата на стопаните, които ги изкарвали на паша около опасната скала. Ето защо мястото носи името Злио камик /на местен диалект/ – Зъл камък.

Историята за срещата на Вазов със Заселския кмет ..”Най-после Вазов и Младен пристигнали до водопада. Вазов се възхитил на хубавата гледка. После седнали на зелената поляна и започнали да обядват. В това време видели, че към тях идва един човек с куче. Младен осведомил Вазов, че това е кметът на Заселе, и че се намират в неговата ливада. Кметът се ръкувал с двамата и започнал да ги разпитва по каква работа са тука. Вазов нещо казал, нещо скрил, но кметът го попитал: “Защо криеш кажи си право?”.... ...“Знам, господине, идете за имането тука”. На тези думи Вазов се засмял, но се сетил, че и Младен го е подозирал, че е иманяр. А кметът добавил: “Тук въз скалата, низ доло – той посочил на изток – има имане. Но де е не се знае. ....” По повод на този разговор между Иван Вазов и кмета на Заселе из тоя край е останал анекдот: “Ти кой си?” “Аз съм поет.” “Ти поет, не ме интересува, тръгвай на пред, аз съм на Заселе кмет.”

Скритото съкровище на четата на Вълчан войвода и Поп Мартин Прочути в цялата страна са легендите за съкровищата на Вълчан войвода и Поп Мартин. Тяхно дело е било и обира на хазната на Осман Пазвантоглу (1758-1807), владетел на видинския вилает. Това събитие, в село Заселе, е станало на 23 април, когато е бил Гергьовденовия кръст и са правели курбана си заселци на оброчището в местността „Китката”, където са останките на някогашния Гергьовски манастир. Било е някъде около обяд, защото е дошъл поп от село Брезе да отслужи службата и точно по това време от към м. „Маркова кукла” дошла на кръста и четата на Вълчан войвода. Заедно с четниците са карали и товарите с имуществото на четата от 7 маски. Четниците идвали от към Петрохан на път за Врачанския балкан. Те били щедро нагостени. Хората им напълнили торбите с печено агнешко и прясно сирене, а попа всичко, което бил събрал на кръста го дал на четата за храна по път. Войводата е дал на всеки сейбия на агне за кръста по една турска жълтица. Четата е била изпратена до водопада под селото и им показали пътя низ Прохода, за да слязат в махала „Скакля”, да пренощуват при воденицата и да се снабдят с брашно за по-дълъг път. Те отседнали при Кеновата воденица при дядо Кола. На воденичаря наредили да ги остави сами на воденицата, а той да си отиде горе в селото, но стария воденичар полюбопитствал да види какво ще правят тук тези въоръжени хора. През това време те отишли в голямата грамада под селския камък и се заели с укриването на взетото съкровище и хазната на четата. Войводата наредил на една патрулна двойка да проследи мелничаря до селото и да заварди движението по пътеката за Скакля. Когато стигнали под „Орлов камък” под една голяма бука ги посрещнало с настървен лай кучето на воденичаря. Дядо Кола се бил качил на един голям бук и от там наблюдавал какво вършат четниците около воденицата, „Бялата земя” и „Голямата грамада”. Четниците като разбрали каква е работата с един изстрел го свалили от буката и там го погребали. Иманяри от цялата страна и сега ровят и търсят, копаят и ровят в този район заровеното и скрито съкровище на четата на Вълчан войвода. Търсят знаци и нишани. В едни тефтери пише, че съкровището е 7 конски товара, други казват, че е повече от тон и половина!!!

"Вазова екопътека" Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Тук той написва известните си произведения "Из мала Стара планина" и "Дядо Йоцо гледа". Ето защо туристическият маршрут, част от който е "Вазовата екопътека", започва от Вазовата /Данговата/ къща в махала Кошущица, прекосява р. Искър, вие се край водопада Скакля в землището на село Заселе и завършва при надвесения над Искъра Зли камик. В първоначалния си вид пътеката е построена през 1972 г. с труда на местното население. От Гара Бов към махала Скакля маркираната пътека пресича моста над река Искър, продължава по шосето в посока Мездра и след около 300 м. се отклонява вляво по течението на река Скакля. Официално открита на 29.04. 2007 г., днес “Вазовата екопътека” е туристическа дестинация с нарастваща популярност. Инфраструктурата на пътеката е цялостно изградена. Добавено е и нощно осветление на всеки 5 метра по ръба на скалния венец при село Заселе. Поставени са мостове, кошчета за боклук, пейки, беседки и информационни табла. Пешеходният маршрут преминава през следните територии със специален режим на достъп и ползване: Лесопарк "Искърско дефиле", природна забележителност водопад Скакля и Понор планина – включена в “Натура 2000”. Вазовата екопътека е транспортно достъпна до двете отправни точки – Гара Бов /при махала Скакля/ и село Заселе. Дължината на екопътеката е 1 час и 30 минути.

  Навсякъде ви обзема невероятна тишина, ромона на реката, нежната песен на птиците и тихото жужене на мушиците. Усещате чистия планински въздух и се чудите, що за място е това, където времето е спряло един век назад. Планината превзема погледа ви със своята зелинина пролет и лято, с изумителната белота през зимата или с невероятните си багри през есента. Тук всеки сезон рисува своята неповторима картина. Историята на село Заселе ще ви завладее, както с факти, така и с неразгадани все още тайни.